Архив на категория: Без категория

ПРАВИЛНИК ЗА ВЪТРЕШЕН РЕД

Правилник за вътрешния ред в къщи „Утринна Роса“

Настаняване:
Настаняването и освобождаването на къща за гости „Утринна Роса“ се извършва в следните часове:

  • настаняване след 14.00 часа
  • освобождаване до 12.00 часа

Възможност за по-ранно настаняване и/или по-късно освобождаване на стаите след допълнително уточняване при запитването.

Вътрешен ред:

  • Пушенето в къща за гости „Утринна Роса“ е абсолютно забранено в спалните помещения.
  • При напускане на туристическия обект гостите са длъжни да го оставят в състоянието, в което са го заварили при настаняването си.
  • Забранено е внасянето на озвучителни, музикални уредби и инструменти със сила на звука, нарушаващо спокойствието на гостите и съседите.
  • Гостите на къщата с престоя си не трябва да създават дискомфорт на живущите около къщата след 23.00 часа /говорене на висок глас, слушане на силна музика , използване на пиротехнически средства/ съгл. Изискванията на Наредба 6 за показателите за шум в околната среда/ 2006/
  • Гостите са длъжни при настаняване в къщата да предоставят документ за самоличност за адресна регистрация.
  • Броят на гостите (възрастни и деца) по време на престоя в къща за гости „Утринна Роса“ не трябва да надвишава броя на спалните места, посочени в потвърждението на резервацията. Общият капацитет на къща за гости „Утринна Роса“ е 9 човека!
  • Собственикът на къща за гости „Утринна Роса“ не носи отговорност за произшествия с децата на гостите, настъпили в рамките на туристическия обект и извън него. Доброто здраве и състояние на децата са отговорност на техните родители!
  • При грубо нарушаване на правилника на къщи за гости „Утринна Роса“, управителя има право да помоли гостите за напускане.
  • С потвърждаването на резервацията клиентите заявяват, че са прочели и разбрали тези Условия и правила за ползване на къща за гости „Утринна Роса“ и са съгласни с тях!

Медиите за нас

Семейство Сербезови

от Марафелци:

 

„Животът на село

е въпрос на мислене и приоритети“

Те имат голяма хубава къща почти до входа на Морската градина във Варна. До там обаче прескачат от време на време, за да не забравят двете им щерки шума на вълните.
От десет години, на колкото е и малката Калина, семейство Сербезови живее постоянно в Марафелци. За тях това е най-хубавата махала в Еленския балкан – с 25 къщи. Всичките, с изключение на една, са възстановени, с подредени дворове и изпънати огради, та даже и с параклис на центъра. За младото семейство животът на село е въпрос на мислене, на нагласа и приоритети. Кое е по-важно? През ден да се разхождат из мола или да са сигурни, че момичетата им живеят спокойно и хармонично, близо до природата, далеч от изкушенията и тревогите в големия град.
„В един добър момент трябва да решиш коя цена си готов да платиш, категорични са двамата родители. Имаме познати, които ни окайват – какви хора сме били, та сме се забили в Балкана. Не се приемаме като жертви на децата си. А това, че се чувстват добре на село, личи по настроението им, когато се прибираме от път. Излезем ли от Еловската махала на Елена и тръгнем към Марафелци, пощуряват.
Може би това място има същата притегателна сила и за нашия съсед – ирландеца Тони, който си купи наблизо къща. Този високоплатен инженер в своята страна, но с два инфаркта и три байпаса, прекарва всяко лято в Еленския балкан, където, както казва самият той: „преминава на по-ниска предавка”. За него тук е раят на земята и желанието му е, когато си отиде от този свят, да бъде погребан на черковището в Марафелци.
Все повече попадаме на хора, които искат да живеят на село, но и да имат алтернатива за работа и доходи. По себе си знаем, че ако силно го искат, ще намерят начин…”
Емилия и Ади се вричат във вярност точно преди 20 години. Запознават се на репетициите на градския хор на Ловеч, откъдето е съпругът. По това време той току-що е завършил Музикалното училище в Плевен, а тя, варненката, учи в Ловешкия техникум по кожарство. После завършват актьорско майсторство и театрален мениджмънт в Благоевградския университет. Никога не са работили по тези специалности, но наученото тепърва ще им помага. Близо шест години се занимават с мрежов маркетинг, семеен бизнес и от 2005 г. отсядат трайно в малкото балканско село.
На къщата им в Марафелци попада бащата на Емилия – разтропан и амбициозен добруджанец, който преди години твърдо решил да зареже семейния ресторант във Варна и да се пресели в Еленско. Огледал доста къщи, тази оставил последна. Много се опитвали да я продадат, но все не успявали. Навремето собственикът й бил шивач в Париж. Нямал деца, но пък се появили куп други роднини, все с претенции за наследство.
„Явно къщата е била за нас, защото изведнъж продажбата й стана набързо. Бях бременна с Ани, когато я видях за първи път. Целият двор беше посинял от синчец. Баща ми купи и съседната къща – за брат ми, но той отсече, че животът на село не е за него. Подредихме я за гости и я нарекохме „Утринна роса”.
Спомням си и бойното ни кръщене в Марафелци. Първата зима ни затрупа сняг над метър и половина” – разказва Емилия.
През зимните месеци в махалата остават шест души, но през лятото всички къщи се напълват. Ани и Калина броят на пръсти децата, които пристигат, и ги изкарват над 15. Играят и се веселят на воля, даже и спектакли правят. Спомнят си за първата постановка – „Червената шапчица”, в двора на тяхната къща с участието на трима души и едно куче в ролята на вълка. Това лято в селото ще има детска театрална формация „Марафелче” към читалището в Блъсковци, на което наскоро Ади Сербезов бе избран за председател. От три години семейството има идея за свободна библиотека в Марафелци и са решили и това да стане.
Децата всеки ден пътуват до училището в Елена. Големият град не им липсва, категорични са те. Редовно ходят на концерти и театрални постановки. „Кое дете може да се похвали, че е гледало във В. Търново „Българи от старо време”, с гордост потвърждава казаното малката Калина. Заедно със сестра си, шестокласничка, играят в детската театрална студия „ Животворец”, създадена към еленското читалище от техния баща. Ани пее чудесно. Едва тригодишна е солистка на варненската група „Сребърни звънчета”, а отскоро са харесван дует с баща й, особено на руските песни. Сербезови участват и в еленската група за здравословен начин на живот по метода на Калин Василев.
За семейството най-важното е да са заедно и правят нещата спокойно и с удоволствие. За подобен живот, па макар и на село, си заслужава да платиш и по-висока цена, смятат Сербезови. Източник: Борба.БГ

Празник на Еленския мед

На 26 и 27 юли 2014 година, за първи път в град Елена се организира празник на Еленския мед, наречен вкусно и благозвучно „Медена седянка по еленски“!
Организацията и осъществяването е благодарение на:

Община Елена, Пчеларско дружество – гр. Елена, Вестник „Пчела и кошер“, Туристически информационен център и Народно читалище „Напредък – Елена – 1863“.

На празника ще участват: певчески групи и индивидуални изпълнители с песни за трапеза, танцови групи и групи за изворен фолклор, сладкодумни разказвачи, както и тематични участия, свързани с пчелния мед и пчелите.

Каним всички желаещи на веселба и да не забравяме, че всички присъстващи ще влязат в историята на първия празник на еленския мед, превърнал се в традиция!

С най-голяма радост ви съобщаваме, че къщи „Утринна Роса“ все още разполагат със свободни места за празника!

Заповядайте!

Празник на Марафелци

Въпреки малобройността на жителите си, Марафелци води пълноценнен живот, в който съвременността се преплита с традициите от незапомнени времена. Махалата си има свой сбор – както жителите на еленския край наричат патронния празник на всяко селище. Тук празникът се провежда всяка година в деня на църковния празник Петдесетница / Свети Дух. Според Християнската традиция на Петдесетия ден от Господното възкресение, Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Марафелчани го наричат „Черковището”. На този ден след дълги приготовления, шествие извежда жителите в местността „Кръста”, над махалата. Там, в раззеленената гора, под старо дъбово дърво, прадедите ни са оставили каменен кръст, пред който нарочно повикания свещенник извършва водосвет за здраве и берекет на селото. Всяка година момичетата украсяват кръста с вeнец от пролетни цветя. Литургичните песнопения се сливат с песента на птиците. В миналото курбана се е правил там, на поляната до кръста. Жените постилали домашнотъкани покривки. Всеки си е носил чиния и прибори, жените изваждали обредни хлябове и свещеника благословявал общата трапеза. Празникът продължавал с песни и хора.
Днес, всички се събират в някоя от къщите на махалата, където се слага обща трапеза, събрала стари и млади от близки и далечни краища на страната, за да съхранят и предадат през поколенията традицията.
Каним Ви да посетите този наш празник. Така Вашето гостуване при нас ще се превърне в незабравим момент за Вас!